Адолф Хитлер

(1889-1945)

Роденият в Австрия политик, който става фюрер и канцлер на Третия райх от 1933 г. до смъртта си през 1945 г. От обикновен човек с незначителен произход се издига до диктатор на Германия и завладява почти цяла Европа. На гребена на фашистката вълна заляла Европа след Първата световна война той изгражда в Германия режим на безподобна тирания. Въоръжава страната стремглаво и започва Втората световна война - най-трагичната в историята на човечеството.

 
Ранно господство през Втората световна война
 

АХ_в_ПолшаХитлер облича военната си куртка и обявява, че няма да я свали до пълния триумф на Германия. През първите седмици на войната, започнала на 1 септември 1939 г., активни са германските и съветските войски (разделят си Полша по споразумение). Фюрерът настоява, че не е нито във война, нито в състояние на мир - измислица, която цели да му даде възможност за инициатива и на бойното поле, и в дипломатически план. В специална реч пред райхстага на 6 октомври 1939 г. той предлага мир на Великобритания и Франция и прави това като "последно предложение". Всички осъзнават, че в сегашното положение на нещата на тези думи не може да се вярва. Месец по-късно, на честването на годишнината от Бирения пуч, Хитлер казва, че е дал нареждания за воденето на петгодишна война, която ще завърши с успех за Третия Райх.

АХ_с_МусолиниПрез зимата на 1939-1940 г. тече т. нар. Sitzkrieg (буквално - седяща война).Нито Хитлер, нито западните му врагове предприемат атака. Французите стоят зад укрепената защитна линия Мажино, а британците обсипват Германия с позиви. В обръщението си по повод новата година Хитлер заявява, че се бори за нов ред в Европа. През март той се среща със съюзника си Мусолини в Бренер Пас, за да му разкрие плановете си. Внезапно на 9 април немските войски атакуват Дания и Норвегия с обяснението, че британците са поставили мини в норвежки води. Месец по-късно Хитлер изпраща войските си на Blitzkrieg (Нова военна тактика, разчитаща на подвижност и лекота на военните сили. При нея се прави концентриран удар от армия съдържаща всякакъв тип войскови части в дълбочина на противниковата територия, което води до объркване защитаващите се. За подобен тип действия от изключителна важност е продоволственото снабдяване и отличното сработване между отделните части.) в Белгия, Нидерландия, Люксембург и Франция. "Тази война ще реши съдбата на Германия за хиляда години напред", казва Хитлер. На 22 юни 1940 триумфиращият Фюрер принуждава Франция да подпише примирие в същия вагон в Компиен, където през 1918 г. Германия е трябвала да склони глава. Хитлер се завръща в Берлин като героичен завоевател. АХ_в_ПарижСъбитията от последните седмици затвърждават вярата у обикновените германци в гения на Адолф Хитлер. На него е отдадена главната заслуга за планирането на блестящата военна кампания. За Съюзниците тя е катастрофално поражение.

Следващата стъпка на Фюрера е да подчини Великобритания чрез въздушни бомбардировки, последвани от инвазия в т. нар. операция "Морски лъв" (Seelöwe). Очакваното падане на Англия от нацистите не се материализира, защото Кралските въздушни сили спират Хитлеровите луфтвафе-армади. На 15 август 1940 г. британците успяват да свалят 180 немски самолети. Без въздушен контрол нахлуването във Великобритания е невъзможно. Погледът на Хитлер се обръща на изток. Мусолини раздразнен, че е бил пренебрегнат от плановете на Фюрера, нахлува в Гърция, но очевидният му провал там налага Хитлер да концентрира вниманието си на Балканите и Северна Африка. На 6 април 1941 г. той атакува Гърция и Югославия, а след това изпраща Африканския си корпус забързан към Египет. Успехът на този план зависи от запазването на неутралитет от страна на Съветския съюз.

Хитлер прави най-критичното си решение. Той има 250 германски дивизии и разполага с още 100 от сателитните държави. Фюрерът напада Съветския съюз с увереността, че това му приключение ще приключи с успех в рамките на шест седмици. Надява се да раздели Русия от западните й съюзници с личния си антиболшевишки кръстоносен поход. На 22 юни 1941 г. немските войски пресичат границата и нахлуват в Съветския съюз на фронт простиращ се от Балтика до Черно море. В началото Хитлер има успех - войските му преминават две трети от разстоянието до Москва за 26 дни. Руснаците отстъпват, използвайки стратегията на дълбока защита. "Днес", казва Хитлер на 2 октомври 1941 г., "започва последната, голяма, решителна битка във войната". Той е прав - тя е решаваща, но в полза на руснаците. Въпреки, че се хвали, че е смазал Русия, финалното му отчаяно нападение на Кавказ е катастрофално поражение. На 19 декември 1941 г., след неуспеха си при Москва, Хитлер уволнява главнокомандващия фелдмаршал Валтер фон Браухич и сам поема контрола на всички военни операции. По това време САЩ влиза във войната (след японското нападение срещу американския флот край Пърл Харбър на 7 декември) и вече четири пети от света се изправят срещу нацистка Германия.

Новогодишното слово на Хитлер от 1942 г. показва значителен спад на предишното му еуфорично настроение и непоклатима увереност. Армиите му все още печелят победи в Украйна и Северна Африка, но силният тласък на блитцкрига е загубил ефективността си. Фюрерът се оттегля във военния си щаб, където все по-често стига до разпри с военните си съветници относно тактиката и стратегията. Той продължвава да прваи погрешни преценки. На източния фронт хазартно сменя обектите си на прицел или нарежда на войските си да не отстъпват и да продължават да се бият, дори когато положението им е безнадеждно. Пренебрегва средиземноморската област във време, в което сравнително малко допълнителни усилия могат да донесат решаващи резултати.

Междувременно Фюрерът обръща все по-малко и по-малко внимание на политиката и дипломацията. Той нарежда на Хайнрих Химлер да подготви скелета на Новия ред за Европа, състояща се от анексираните от Третия Райх страни, териториите на Чехословакия и Полша, Франция и Белгия с нацистките им губернатори и Норвегия и Холандия в свободен съюз. Във всички окупирани страни се създават силни съпротивителни движения, които Хитлер има намерение да срази със същите терористични средства, използвани в Германия. В Третия Райх са вкарани огромен брой чужди работници от окупираните земи, за да работят по осигуряването на армията. Хитлер нарежда на Химлер да разшири концентрационните и изтребителните лагери, да работи тясно с дисидентите от отделните страни и да очисти териториите за арийската раса, унищожавайки евреите и другите "долни" елементи.

Повратният момент във войната идва през есента на 1942 г. По това време генерал Ервин Ромел е разгромен при Ел Аламейн. През ноември Шеста армия на Хитлер, командвана от генерал Фридрих фон Паулус, е спряна и започва да се сринва пред Сталинград. "Няма да напусна Волга", казва Хитлер и нарежда Шеста армия да не отстъпва. Той публично е обещал, че ще завладее Сталинград, но позволява армиите му да кървят до смърт в стремеж да изкупи залога си. До този момент Хитлер постига всички цели, поставил си сам. Сега вече не говори толкова за победа, колкото за това, че враговете му не могат да го победят. Оттегля се в свой илюзорен свят и се изолира от всички, които се опитват да го предупредят за резултатите от пораженията. Здравето му започва да се влошава след все по-силната му зависимост от инжекциите, правени от д-р Теодор Морел. Тялото му рухва, удавено от съмнителните лекарства на смятаният от специалистите за шарлатанин лекар. Дните на слава за Хитлер безвъзвратно изтичат.

 
 
Ранните години
Войник
Издигане до партиен лидер
Възстановяване на партията
Постигане на политическа власт
Началото на Третия Райх 1933-1934
Затвърждаване на диктатурата
Пътят към войната 1935-1939
Ранно господство през Втората световна война
Военно отстъпление
Последните дни на Хитлер