Херман Хот няма ореола на знаменит или любим на изследователите и любителите танков генерал от Втората световна война. Същевременно едва ли може да се каже, че дейността, приносът му към теорията и практиката на маневрената война и големите операции и, не на последно място, победите му са забравени и за тях се знае по-малко в сравнение с постиженията на Ромел, Манщайн или Гудериан. Самият генерал се е погрижил след напускането на затвора през 1954 г., където излежава 6 години като осъден военнопрестъпник, да осветли в няколко наистина научно строги монографии следващите поколения за вижданията и решенията си по време на по-важните сражения, в които е участвал.

Настоящата статия няма за цел да представи личностна характеристика или биографична справка за цялостната житейска съдба на генерал-полковник Херман Хот. Това е направено в много справочници и книги посветени на Втората световна война, в които дейността и фигурата на германския военачалник не остава незабелязана. Талантлив пълководец, Хот записва името си в такива важни операции и кампании като победата над Полша, победата над Франция, разгрома на Централния фронт на Русия през 1941 г. и превземането на Минск и Вязма, битката за Москва, битката за Ростов на Дон в началото на 1942 г., настъплението и овладяването на по-голямата част от Воронеж през лятото на 1942, "Битката в Котела" както е разгласено повторното настъпление към Ростов на Дон, Сражението за Сталинград, контраофанзивата при Котелниково, известна като операция "Зимна буря", боевете при реките Чир, Мъныч и Миус, Харковския контраудар на Манщайн през ранната пролет на 1943г. и накрая настъплението при Курск. През тези 4 години, изпълнени с напрегнати сражения и тежки решения, генералът е последователно командир на моторизиран корпус, на танкова група , на 17-та полева и на 4-та танкова армия.

Основен интерес за написването на тази малка като задачи и обем, любителска статия е преди всичко оперативно-тактическия принос на Херман Хот към военната история на войната. Хот успява да приложи на практика един особен подход за изпълнение на поставените му задачи и цели в рамките на стратегическите планове, разработени от Германското главно командване.

Генералът няма шанса да получи в бойния си път самостоятелни сили и театър на военните действия, което и не разкрива умението му да преследва решително, да задава задачи и да довежда до край тяхното изпълнение на оперативно ниво. Той играе винаги второстепенна роля, при взимането на решенията, функция, с която той се справя не без талант и както ще посочим, с присъщото му военно изкуство. Това, че не той взима решенията за настъпления като "Барбароса", "Нептун", "Блау", "Зимна буря", "Цитадела", в условията на пълна стратегическа "безпринципност" у отговорните фактори, не означава обаче, че Хот не е главна действаща сила при осъществяването на операциите. Способен да организира и използва в пълнота възможностите на маньовъра, да следи темпа на сражението, да съгласува нуждите на войските от подкрепления, поддръжка и резервни части с етапите на големите битки, тактиката на Хот е олицетворение на принципа на Клаузевиц: "Да се движим разделени, да се бием заедно!"

Основните насоки при представянето на оперативния стил на генерал Хот ще бъдат представени с две сражения - това за Минск и това за спасяването на "Оперативна група Хот" след прекратяването на контраофанзивата за деблокиране на 6-та полева армия в Сталинград. Те са решителни не само в неговата кариера, но и за хода както на Руската кампания на Вермахта, така и за изхода от Втората световна война. Чрез първото ще представим офанзивната тактика на генерала, а чрез второто - неговите умения в отбрана при неблагоприятни условия като сезон, терен и при количествено превъзходство на противника.

Хот, като танков командир, е представител на род войски, смятан дотогава за основно настъпателен. Въпреки разногласията относно използването на танкове и бронирани средства на оперативно-тактическо ниво, като цяло, до пролетта на 1941 г. Германските въоръжени сили решават проблемите с масираността, взаимодействието и приложението на бронираните войски на бойното поле. Нещо повече, вече се залага на тях като на основно средство за постигане на победа в настъпление, положение, което заляга и в новите военнополеви устави на Вермахта. Танковите дивизии са удвоени, сведени за по-голяма масираност в танкови корпуси и групи, и на тях пада основната тежест при решаването на главните задачи, поставени от директивата на ОКВ за нападение над Русия. Разбира се и тогава е било ясно, че подобен подход, доведен до "панацея", не отговаря на действителността. По-късно Хот отбелязва, че още при поставянето на задачите на танковите групи, на една от които той е командир, той вижда известна "криза във военното ръководство". Основната дилема е сведена просто от генерала до: "Пробив или обхват". Желанието на Хитлер да овладее колкото може по-големи части от европейската част на Русия, да нанесе в една кампания решително поражение на болшевиките, да овладее ресурсите на Украйна и Кавказ, както и големите градове Киев, Сталинград, Москва и Ленинград довеждат до атака срещу целия руски фронт и разпокъсване на германските сили. Общото стратегическо планиране на "Барбароса" излиза от интересите на тази статия.

Трета танкова група на генерал Хот действа в състава на група армии "Център" със задача да разгроми основната групировка на съветската армия в района на Бялисток. Групата се състои от 57-и танков корпус, в състава на който влизат 12-а и 19-а танкови дивизии и 18-а моторизирана пехотна дивизия, 39-и танков корпус, 7-а и 12-а такови, 14-а и 20-а моторизирани, съсредоточени край град Сувалки. Това е територията на бивш полски анклав, останал зад линията Рибентроп-Молотов. Още от самото начало командващият група армии "Център" фелдмаршал Федор фон Бок не дава точни указания за действията на танковата група. Поради неблагоприятната инфраструктура на района и сложния терен пряка атака срещу Бялисток е невъзможна. Същевременно предлаганата от Хот операция през Даугавпилис към Минск в тила на руските сили носи риск от откъсване на танковете от следващата ги немска пехота и тежкотоварните колони на "Луфтвафе" - осем хиляди машини. Разузнаването на Главното командуване на сухопътните сили съобщава, че срещу Сувалки действат три руски стрелкови дивизии. Южно от полосата на настъпление на Трета танкова група контролираната от Русия територия продължава далече на запад. В така наречения Бялистокски район е съсредоточена руска настъпателна групировка, чиито резерви са ешелонирани назад до Минск. Северно от групата на Хот край градовете Каунас и Вилнюс има втора руска настъпателна група. Това превръща операцията по дълбокия обхват на централния руски фронт в рисковано начинание, изключително зависещо от темпа на настъплиенето и неразпиляването на силите. Първата полоса, която Хот трябва да достигне и овладее в рамките на 48 часа, се намира на 70 км. от германските гранични постове. Това е долината на р. Неман с четири важни от оперативна гледна точка мостове. Всяка от четирите танкови дивизии получава задача по овладяването на един мост, което е изпълнено за 24 часа. Самият факт на достигането на такава оперативна скорост говори за решителността, с която генералът води операциите. Веднага след достигането на първата полоса са взети кардинални мерки за предотвратяване на транспортен хаос в оперативния немски тил. Пехота, артилерия, обоз и части на "Луфтвафе" получават заповед да се движат по второстепенните пътища. На горивните транспорти е даден пълен приоритет - необходимо условие за снабдяването на седем напълно моторизирани дивизии (ок. 110 000 души с 600 танка) на разстояние 300-400 км. от базите за снабдяване. Освен на "светкавичността" Хот разчита и на подготовката на фланговете си за вероятните руски контрадействия. На щабните учения, проведени преди началото на операцията, се стига до заключението, че основните руски атаки ще дойдат от Лида и Вилнюс. За да се предотвради това, 57-и танков корпус заповядва на 18-а моторизирана дивизия да се прехвърли през Неман и да заеме позиции южно от Вилнюс. Но както още Молтке Старши отбелязва, сигурността на планирането не може да се разпростре по-далеч от първия сблъсък с противника. Руското командуване неочаквано атакува фронтално, тоест от изток, с цел да възвърне изгубената територия.

Групировката в Бялисток започва бавното си изтегляне към Минск по първокласното шосе Варшава-Москва. В така създалата се ситуация и като разбира, че решителното сражение започва, Хот нанася главен удар с планирано носещата второстепенна функция 18-а моторизирана пехотна дивизия, последвана от целия 57-и танков корпус по направление Молоково-Минск, обхващащо от север руските контраатаки. Така той добавя и тези части към осъществения два дни по-късно чувал край Минск. Успехът на 18-а дивизия има неочаквани последствия. 9-а полева армия, настъпваща на северния фланг на Хот трудно си пробива път към непосредствената си цел - Вилнюс. Хитлер, който все по-често се меси в работата на Главното командуване, намира за напълно възможно операцията да бъде извършена от юг, от частите на 57-и танков корпус. Това на свой ред обаче би провалило цялото настъпление на група армии "Център". След дебати в щаба на групата армии, Хот успява да убеди командуването и до подобна заповед не се стига. Край Борисов частите на Втора танкова група прекъсват магистралата Варшава-Москва, а войските на Хот достигат Минск. В обкръжение попадат над трийсет руски съединения.

Въпреки трудностите с транспорта и снабдяването, остарелия автопарк и трудния терен, Хот и Гудериан не обръщат танковете си на запад към обкръжения противник в битка на унищожение, а започват осъществяването на безпрецедентния в историята на военното изкуство т. нар. Втори чувал. При осъществяването на тази нова смела операция не са спестени и вече редовните намеси на Хитлер. Втора и Трета танкови групи са обединени в Четвърта танкова армия под командуването на фон Клуге. Във Волфшанце е замислено още по-грандиозно обединение - създаване на т. нар. Група "Танкови армии", която да нанесе удар срещу Москва от юг. Тук само можем да повторим думите на фелдмаршал Манщайн за германския фюрер, че липсата на военен опит и майсторство трудно могат да се компенсират с интуиция. Четвърта танкова армия се разпада от само себе си. Трета танкова група се отправя към Западна Двина, където край Полоцк среща нов контраудар на руснаците - второешелонните им механизирани корпуси, а групата на Гудериан - към Смоленск и Елня. Първоначално Западна Двина е успешно преодоляна и на северния й бряг са създадени предмостия. Тези плацдарми са моментално атакувани откъм Полоцк. 7-а танкова дивизия по пътя си за Витебск е контраатакувана от цял механизиран корпус. Сраженията се проточват няколко дни. При тях взимат участие големи руски авиочасти, базирани в Москва, както и до 50-тонни танкове (Т-35), с които масовият немски (20-тонен) ТIII се справя трудно. На бойното поле надделява немската маневреност. Тактическата схема, заложена в уставите, е сменена от импровизация. Основния удар поема двубатальонният танков корпус на дивизията. Контраударът е нанесен нощем, в пресечена местност, без поддръжка на артилерия и авиация, от моторизирана пехота и разузначвачи.

Настъплението е възстановено на 6 юли. По това време Хот долага в щаба на група армии "Център" следното:

"…В района на Орша, Смоленск и Витебск продължава съсредоточаването на до две противникови армии. Южно от Витебск противникът не използва своята преимуществена сила, но със всички средства се опитва да овладее плацдармите ни на Западна Двина…"

В следобеда на 7 юли 20-а танкова дивизия при поддръжката на 8-и авиационен корпус нанася удар през реката като я форсира нощем. На 9 юли танковият й полк влиза във Витебск, чийто гарнизон оказва съпротива още два дни. Овладяването на този важен стратегически град и на бродовете на Западна Двина отново откъсва далеч на изток подразделенията на 3-а танкова група. По това време групата на Гудериан води фронтални сражения по пътя си за Смоленск. Към незащитения северен фланг на Хот бързо е придвижен 23-и армейски корпус. Хот трябва да помага и в двете посоки, което забавя достигането на основната му цел - Днепър и обкръжаването на поредната руска групировка. Гудериан завладява Смоленск едва през август, макар че това е можело да стане до месец по-рано при спазване на първоначалния план и разчети.

Провалът на сроковете не е по вина на Херман Хот. Операцията по обкръжаването на руските групировки край Минск и Смоленск илюстрира колко важно при настъпление с големи групи танкове е доброто планиране на целите, маршрута и снабдяването. Печеленето на територия при този тип сражения не играе никаква роля както в оперативно-тактически, така и в стратегически план. Разгромът на противника в решителна битка дори отстъпва по значение пред обкръжаването му, объркването му и разсредоточаването му. Импровизацията остава чисто тактически прийом, наследен в танковите войски от кавалерията. Непосредствено последвалите събития остават извън интереса ни. Забавянето на настъплението към Смоленск е последвано от изумителната "Киевска разходка" на Гудериан, заповядана от Главното командуване. Настъплението към Москва в зимни условия има стратегическите си последици. Общите загуби на Вермахта при тази първа кампания в Русия като убити, пленени и ранени надминават 600 000 души. Както много други отговорни генерали Хот е свален от длъжност. Но бързо получава ново назначение - този път на Южния фронт, като командир на 17-а полева армия. Това е обединението, имало съмнителната "чест" първо сред немските сили да се оттегли без заповед от голям руски град - Ростов на Дон. С решителния си маниер и начин на действие Хот закрепва фронта и засилва дисциплината.

Скоро следва ново назначение. Хот е необходим като танков командир. През пролетта на 1942 г. Главното командуване планира втората си голяма стратегическа офанзива в Русия. Планът "Блау" има за цел овладяването на Сталинград, Астрахан и Баку, а с това и окончателната победа над Съветска Русия. Хот бележи редица успехи, сред които овладяването на голяма част от Воронеж на източния бряг на Дон и обкръжаването край Ростов на части от руската армия. Отново проведените от него операции страдат от разликите между планирането и последвалите в хода на действията заповеди. Често дивизии, а скоро и цели корпуси са отделяни от неговото командуване за изпълнението на второстепенни задачи. Бойният път на 4-та танкова армия през летните месеци е невероятна крива, водеща от Курск към Воронеж, оттам, преплитайки се със 6-та армия на юг към Ростов, после на изток към Калмишката степ и оттам отново на север към Сталинград. През есента се стига до абсурдното положение, при което острието на немската офанзива на изток, 4-та танкова армия, няма нито една танкова дивизия и се състои от един армейски корпус, 6-и Румънски корпус от четири дивизии и една моторизирана дивизия, прикриващи невероятния Калмишки фронт от 400 километра. Основните сили на армията, 4-ти армейски корпус, са насочени срещу обект, достоен за названието Термопили - Сталинградските житни силози. Подобно положение едва ли допринася за демонстрация на немската маневреност. Хот настоява и скоро му е предадена 14-а танкова дивизия. През октомври, непосредствено преди руската контраофанзива, тя е придадена към 6-а армия за атака срещу Тракторния завод и е заменена от 29-а моторизирана дивизия, единственият резерв на Хот преди страшната зима на 1942-43 г. Наистина, днес е трудно да си представим как бронирани дивизии се сражават за промишлено предприятие на територия от няколко хектара, а армейски корпуси щурмуват безуспешно селскостопански обекти, отбранявани от волжски моряци.

На 19-и ноември започва руското генерално контранастъпление. Немските отбранителни планове, ако за такива изобщо може да се говори, разчитат на контраудар от страна на т. нар. 48-и танков корпус, състоящ се от 1-ва Румънска танкова дивизия с френска материална част и 11-а германска танкова дивизия, изтеглена от фронта поради липса на каквато и да е материална част. В окото на бурята от север, стоварена от Жуков срещу немците, съпротива оказват само тиловите части на 6-та армия. На юг моторизираната 29-а дивизия на Хот успява да задържи руското настъпление два дни. Една дивизия срещу цял фронт. Хот не попада в обкръжението, но за сметка на това има съмнителната "чест" да получи командуването на оперативна група с неговото име, състояща се от кавалерийския корпус Попеску, група Хайлеман, група Адам и други немски свързочни части, самопроизвели се в щабове на разбитите румънски дивизии от 3-та кралска армия. Същевременно северно от завоя на Дон на река Чир той трябва да удържа и фронта пред полевите летища - единствената надежда за обкръжените в Сталинград. Оперативната група, ако можем да наречем така силите на Хот и 6-та армия, в края на ноември са обединени в нещо, което може да бъде окачествено като "фронт на смъртта" - група армии "Дон"; командуващ е фелдмаршал Манщайн, човек, прославил се с превземането на Севастопол месеци преди това и веднага прехвърлен оттам в Ленинград, където пък пленява генерал Влахов. Отново върнат на южния фронт, Манщайн получава нормалната за Хитлер заповед да деблокира 6-та армия. Липсва фронт пред настъпващите руснаци, но се подготвя офанзива. Прехвърлени са от Кавказ и Франция 6-та, 17-а и 23-а танкови дивизии. В средата на декември в движение започва известната операция "Зимна буря". С две танкови дивизии югоизточно от Дон Хот започва безпримерно настъпление, което преодолява около 60 км. срещу подготвена противникова отбрана. 17-а танкова дивизия се разтоварва в Котелниково направо от влака, защото руснаците са вече на гарата. В хода на операцията са преодолени две реки - Аксай и Мышкова - но до обкръжените войски остават още 40 км. Боевете на р. Мышкова напомнят по-късните сражения край Курск заради упорития маниер на настъпление на Хот. Само от 12 до 20 декември 6-а танкова дивизия остава с 1100 боеспособни пехотинци, при това те са от току-що прехвърлените след тиха служба във Франция. За брод през Мышкова служи потънал руски танк, вместо понтон.

След решението за прекратяване на битката, взето от Хот в драматично съвещание на станция Абганерово идва моментът 57-и танков корпус да помисли за собственото си спасение. Липсват флангове, както и тил. Единственият шанс за измръзналите войски на Хот са няколкото хиляди бензиновоза, предназначени отначало за измъкването на вече неспасяемата 6-та армия. Положението се усложнява от факта, че на река Чир руснаците отново пробиват тънкия фронт и заплашват снабдителните летища. 6-та дивизия се отправя натам. 17-а и 23-а започват маневреното си изтегляне към река Миус в подстъпите на Ростов на Дон. Германците не трябва - а и не могат - да отстъпват бързо. Това би довело до обкръжението на група армии "А" в Кавказ. На 29 декември Котелниково е изоставено. 57-и танков корпус се изтегля на линията на река Ерик, северно от град Ремонтний. Тук получават и първото си подкрепление - валони и холандци от SS-дивизията "Викинг". Руснаците настъпват първоначално неуверено, на постепенно обхващат фланговете, което принуждава Хот да отстъпи на река Куберле, от която може да удържи само участъка Юндин - Зимовники - Веселий-Гай. Там той получава подкрепление, без което не би се справил: SS-полка "Германия".

Въпреки че четирите дивизии са единствените срещу руснаците на фронт от 250 километра, Хот не бърза да се погрижи за фланговете си. Той създава резерв от дивизията "Германия". Руската атака от 2 януари срещу Стояновский и Веселий-Гай е отбита. Следва немска контраатака на север. На река Сал 17-а танкова дивизия се натъква неочаквано на огромни руски сили, заобикалящи Хот от север. Ситуацията е критична. От юг руснаците се опитват да заобиколят 23-а танкова дивизия. Въпреки че дивизията овладява Ленино, съветските сили заплашват Орловски. Падането му прерязва всички комуникации, а групата на Хот остава без бродове на река Мъныч. Частите му са заплашени от обкръжение. В центъра настъпва 28-а руска армия срещу SS-дивизията "Викинг". Немците се решават на още едно отстъпление, оставяйки малък гарнизон на източния бряг на Мъныч. Това им дава един ден почивка. В дневника на командващия 57-и корпус пише:

"16 януари. Първият спокоен ден, тъй като руснаците не са приближили още плацдарма. "

Германските войски и командири на фронта на Мъныч показват оперативен маньовър на високо ниво, рядко срещано дотогава във войната. "Безнадеждното положение" прераства в стабилен фронт. Ще дадем пример. На 4 януари, когато войските на Хот са все още южно от Котелниково на река Куберле, руските войски са далеч пред тях - на 40 км. от брода на Мъныч. Чак на 13 януари те форсират Мъныч в южно направление при Красний-Октобр. Девет дни бродът е пред тях без немски войски. Тази ситуация може да се обясни единствено с активните действия на немците и лично на Хот, който през цялото време контраатакува и дава вид, че ще премине в ново общо настъпление, вместо да се грижи за фланговете си.

Като операция отстъплението към Мъныч за пореден път показва ролята на командира на бойното поле. Опитите на германското Главно командуване да ликвидира неблагоприятната оперативно-токтическа ситуация по пътя на провеждане на организационни мерки не водят до успех. Само на място, чувствайки ритъма на боя и разбирайки нуждите на войските, умелият командир може да повлияе на изхода на операцията. И така безнадеждната ситуация може да прерасне в спасение за войската и победа. Такъв е подходът на Херман Хот. Той съчетава опит с фантазия, устрем и предпазливост. Подобни качества правят дейността му необходим обект на военноисторически изследвания. Завършвам с Клаузевиц: "Опитът не служи за съзерцание, той е пътепоказател по пътя ни към бъдещето. Независимо от попрището ни, за пример трябва да взимаме решителни хора".